За книгата: 1995 / Целта на този учебник е да разкрие значението на арабско-мюсюлманската философия на Средновековието в историята на универсалната мисъл, основните проблеми на тази философия, нейната връзка с религията и изолацията й от последната. Лекциите разглеждат основните направления, в които се развива арабската мъдрост: религиозна философия (калам, исмаилизъм, суфизъм) и светска философия („фалсафа” или „източен перипатетизъм”). Историческото и философско значение на арабско-ислямската философия е показано чрез анализа на концепцията за монизма на битието, категорията „едно“; учението на логиката, теорията на познанието (чувствено, експериментално, рационално, мистично), учението на душата; опитна практика на мислители, която допринесе за разработването на нова методология.